Нерон, кървавият поет

Нерон е император, но има амбиции да бъде нещо повече – поет. Тази книга разглежда неговата страст към творческата слава, която унищожава всичко на пътя си. Нерон, всемогъщият владетел, се чувства нищожен пред всеки признат поет. Завижда на даровитите и безмилостно ги отстранява, преминавайки всякакви граници в стремежа си към успеха. Неговата маниакална жажда за одобрение води до смъртна присъда за тези, които не го аплодират. Нерон търси красотата, но пътят му е изпълнен с кървав ужас и завършва в опустошение.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика и главният герой умира в Древен Рим; обаче той не остава забравен завинаги.

Унгарският автор Дежьо Костолани (1885–1936) произхожда от територията на Австро-Унгария и конкретно от Сабадка (днешната Суботица в Сърбия). Още като дете проявява литературен бунтарски дух и след конфликт с учителя си по литература е изключен от гимназията, чийто директор е баща му. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена и през целия си живот работи като журналист. През 1910 г., със стихосбирката „Плачът на бедното дете“, предизвиква истинска сензация в литературния свят. Прозата му се счита за един от върховете на унгарската белетристика; световно признание получава още с дебютния роман „Нерон, кървавият поет“ (1921), който вдъхновява възторжен предговор от известния писател Томас Ман. Костолани ръководи унгарския ПЕН-клуб и е преводач на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте и Рилке. Определя себе си като естет и хуманист с твърдо убеждение в ценностите на човечността. Той става покровител на множество млади писатели и поети; оценките за него са високи – Атила Йожеф казва: "Брат ни беше, баща ни стана."