Смъртта е занимание самотно

В едно мъгливо градче в Калифорния времето изглежда като застинало. Влакчето от лунапарка напомня за спящ динозавър, червеният трамвай искри при завоите, а петролните сонди издават жалостиви звуци на брега. В това място е намерен мъртвец в потопена клетка, която някога е била дом на лъвове.

В дъждовна нощ млад и чувствителен писател среща Смъртта и скоро след това нейното зловещо присъствие започва да го преследва навсякъде. Неговите приятели – странници и самотници – един по един попадат под нейната безмилостна власт. Никой не предполага, че серийният убиец се разхожда по улиците. А дали самото градче не става жертва на стремглавото съвременно време?

„Смъртта е занимание самотно” представлява една от най-добрите творби на известния американски автор Рей Бредбъри. Тридесет години след първата си публикация българските читатели могат отново да се насладят на произведението благодарение на превода на Жени Божилова.

Дъждът валеше силно, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни поля, а пороят удряше стъклените прозорци и скриваше околността от погледа ни. Преминахме покрай Кълвър Сити без да видим филмовите студия и продължихме напред; вагонът тежко пъшкайки издаваше звук при всяко движение, докато празните седалки скриптяха.
Зад мен се усети ужасна миризма в момента когато невидим глас извика:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той повтори:
— Смъртта…
Отново свирене.
— Смъртта — каза гласът зад мен — е занимание самотно!
Усещах как сякаш ще избухне в плач. Аз гледах напред към проливния дъжд, който идеше към нас с буря. Трамваят забави темпо. Човекът зад мен се наклони ядосано - готов да ми натрие носа ако не го слушам или поне не обърна внимание върху него. Искаше внимание; желанието му ме удави със своето отчаяние. Усещах ръцете му протегнати назад – дали като юмруци или нокти? Не знаех дали целят да ме ударят или просто искат помощ; хванах здраво облегалката пред себе си във всеки случай.
Гласът му проехтя:
— О, смъртта!
Т tramvaят спря.
Промислих: дай им шанс!
— Е занимание самотно! — произнесе той тихо с ужасяващо звучене преди да слезе на спирката."