Запечатаният ангел (Избрано)

"Времето на Лесков все още не е настъпило. Той е писателят на бъдещето." /Л. Н. Толстой/

В началото на 20-ти век произведенията на Николай Лесков започват да се разглеждат като "явление", а той самият бива определян за "най-руския сред руските автори, който дълбоко и обширно познава руския народ такъв, какъвто е".
Лесков не може да бъде наречен класически романист от XIX век; той не принадлежи нито към Толстой, нито към Балзак или Дикенс, макар че в неговите творби могат да се открият редица техники и влияния от класическия европейски роман. Първоначално той е разказвач - изключителен разказвач с голямо майсторство. Лесков продължава традицията на великите разказвачи от миналото, чиято памет остава жива в безкрайната руска равнина.
Той възприема себе си предимно като "иконописец", а по-късно като "повествувател". Затова персонажите му са особено колоритни, но същевременно "безперспективни", сякаш идват от друг свят вместо да бъдат описани реалистично.
Чудатият герой носи тайната на добротата. Но ключът към тази загадка не се намира у него самия, а някъде другаде.
"Винаги съм осъзнавал значението на Евангелието, което според мен съдържа дълбокия смисъл на живота," отбелязва Лесков.