Ехо от автопортрети

"Не всичко, което чух, успях да запиша, а не всяка написана дума е била чуто от мен.

Така разбирам различието между рупор и ехото. Наивно е да се опитваш да усилваш изкуствено гласовете на хората, които по-нататък ще споделят свои истории – те сами по себе си са изключително силни. Но откъде произлиза тази сила? Ако решиш да не тълкуваш задълбочено, а просто да се довериш и очакваш разбиране в моментите, когато гласовете им блуждаят сред бръчките и предразсъдъците като тих шепот между приятели.

Силно ме привлича желанието да се нарека техен другар; обаче това би било злоупотреба с дълбокия смисъл на старата мъдрост "Кажи ми кои са приятелите ти..." - това би звучало провинциално и самоизтъкване с фалшива визитна картичка. Истината е, че ако един ден получа телефонно обаждане с думите "Здравей, приятелю!", то този ден ще бъде прекрасен.

Разстоянието между нас е благоприятно: чувстваш любов, но не си влюбен. Успяваш да различаваш нюансите и тоновете; използвайки иронията можеш да подтикнеш другия към размисли без самодоволство. Можеш уверено да твърдиш, че действаш честно доколкото такава ти е натурата. Честно заявяваш избора си за присъствие тук именно защото тук търсиш почтеност – стойност която не избледнява под светлината на известността." /Георги Стойчев/