Записки по българските въстания

Не спирам да се чудя откъде е дошла тази божествена дарба у медвенското овчарче Джендо. Може би през вековете на робство някакъв ген е останал скрит и е чакал своя момент, за да вдъхнови душата на един мъченик? Каквото и да е, "Записките" са тук пред нас и ще продължат да съществуват дълго време.

В родната ни литература има много по-гладки текстове и стилни произведения, но няма друга книга, която толкова силно да отразява българския дух като "Записките". Когато ги преглеждах отново, ме обзе тревога относно това как съвременният нетърпелив българин с множество знания и малко четене ще приеме думите на Захари Стоянов. Дали той притежава смелостта и търпението да прочете целия този епос? И най-важното – дали ще успее да намери себе си в него? Вероятно ще бъде шокиран от примитивния и труден живот на тези деца и младежи по Балкана и пасищата в Добруджа. Ако читателят прояви упоритост, вероятно ще потърси значението на многобройните турски термини в книгата; а ако въпреки затрудненията реши положително отношение към текста, може би ще признае богатството на езика на Захари Стоянов в сравнение с нашето днешно накривено слово.

Захари Стоянов ни остави своите записки не само за възторг или срам, а за радост или тъга над собствените ни съдби. Той напусна света едва навършил тридесет и осем години. Според слуховете бил убит чрез отравяне - възможно e дори от благодарност.

Сега вече го няма Захари Стоянов; нито пък подобни личности до него. Никой не знае дали такива фигури изобщо могат да се появят пак или завинаги ще останем без тях." /Георги Данаилов/