Записките на самурая: Хагакуре

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е бил самурай и васал на клана Набешима, който управлявал провинция Хидзен (сега префектура Сага). След смъртта на своя господар през 1700 г., той се оттегля и става будистки монах. Живее в почти пълна изолация в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, по неизвестни причини освободен от службата си. През следващите седем години старият самурай споделя целия си опит с него под сянката на дърветата. Младият записва всичко необходимо, за да стане добър воин и да се справя успешно с живота, както и да посрещне достойно смъртта. Така възниква ръкописът "Хагакуре кикигаки" - „Записки за онова, що чух под сянката на листата". Цурамото не изпълнява обещанието си да унищожи ръкописа след смъртта на Цунетомо, осъзнавайки неговата стойност; дълги години той остава скрито съкровище на клана Набешима. "Хагакуре" е изгорена много по-късно – по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като служила като настолна книга за пилотите камикадзе, които усвоявали презрението към смъртта и принципите на самурайския кодекс бушидо в една от най-екстремните му интерпретации.

Книгата съдържа множество житейски мъдростти – парадоксална смесица от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм характерни за Япония през XVII век; тя обаче предлага универсални истини валидни във всякакви култури и времена. "Хагакуре" може да бъде сравнена със значими произведения като "Към себе си" от Марк Аврелий или "Изкуството на благоразумието" от Балтасар Грасиан. Книгата е преведена на всички европейски езици.

В новото издание са добавени допълнителни петдесет и осем фрагмента а коментарите относно книгата са значително увеличени.