Чоран. Тетрадки 1957-1972

През петнайсет години Чоран записва най-дълбоките си размисли в трийсет и четири тетрадки, където документира своите провали, страдания, страхове, гняв и унижения. Не е ясно дали тези дълбоки текстове са били замислени за публикуване. От една страна, на кориците на някои от тетрадките стои надписът "Да се унищожи", а от друга - те са номерирани и запазени. Много от мислите и откъсите присъстват както в оригиналния вид, така и преработени в неговите книги, което означава, че записките могат да бъдат разглеждани като чернови.

Авторът им принадлежи към онези съвременни писатели, които размиват традиционната граница между чернова и завършен текст. Чоран привлича читателя с неустоимия си стремеж да намери себе си и да достигне до най-дълбокото знание чрез аскетичната логика на самоизтезанието и самоунищожението. Всъщност той многократно е споменавал, че пише единствено когато чувства желание “да сложи край на живота си”.

“Не целя творчество; моята цел е истината. Не става дума за съзидание, а за търсене. Интересувам се от неща извън обичайните тематики на писателството – може би по-скоро ми подхождат мъдреца? Но даже това не е точното определение. Искам да бъда освободител – да помогна на човека да бъде свободен както от себе си, така и от света около него. За постигането на тази свобода желая да му дам всички възможности без никакви задръжки или скрупули пред препятствията пред робството му; еманацията през безчестието.”