Изповедите на младия романист

Умберто Еко публикува дебютния си роман "Името на розата" през 1980 година, когато е почти петдесетгодишен. В своите „изповеди“, докато наближава осемдесетте, той поглежда назад към дългия си път като теоретик и по-новите си произведения, разглеждайки тяхното успешно съчетание. Първо изследва границата между художественото и нехудожественото – преминавайки игриво и сериозно по тази линия с бляскав подход. Убеден е, че качествени есета могат да бъдат написани в стил криминале, а успешният романист изгражда детайлни светове чрез наблюдение и проучване. Докато споделя своя творчески процес, Еко припомня как е създавал своите художествени вселени – започвайки с конкретни образи и избирайки периоди, места и гласове; съчинявал истории за привличане както на образовани читатели, така и на широка публика.