Приумиците на смъртта

Какво би се случило, ако смъртта реши да си вземе почивка и хората изведнъж спрат да умират? Каква съдба очаква безнадеждно болните и възрастните? Дали жилищата ще са достатъчни? Ще могат ли болниците да се справят с наплива на пациенти? А какво ще стане с погребалните агенции – ще продължат ли да процъфтяват? Жозе Сарамаго поставя един град в подобна ситуация и прави задълбочен анализ, като не пропуска нито една подробност, описвайки настоящето и предвиждайки бъдещето.

А какво би станало, ако смъртта реши отново да поеме обичайните си ангажименти и започне да изпраща писмени известия до своите клиенти? Това е нова, също толкова сложна ситуация, която великият писател развива със същото въображение и внимание към детайла. Но логиката на събитията е нарушена – известие за смъртта на един музикант постоянно се връща обратно при подателя. Защо така? И кое може да бъде по-силно от самата смърт? Какво би могло да я принуди "да подаде оставка"?