Шишарко

Бях пристигнал от Детството, носейки всичките си вещи, задъхан и тихо крачещ по перона. Страхувах се да не пропусна връзката – влакът, който ме доведе тук, издиша дим след мен и тръгна обратно тъжен и пуст. Не му помахах за сбогом, толкова бързах за Възрастландия. И тогава чух някой да казва: "Искам приказка!"

Ооо, не точно сега! Ще изпусна влака! Надявах се друг да разкаже - помислих си. Но наоколо нямаше никого и гласчето нежно хлипаше... Това ме накара да забавя темпото, после да спра напълно и оставя багажа си...

Това "после" е същото като днес. Приказката продължава. Детството е далеч зад мен, а до Възрастландия така и не стигнах./Петър Петров/