Сузана и зяпачите

Разглеждайки прозаичното творчество на Мария Станкова, ясно се вижда нейният талант в разказването на истории. Нейният стил е пронизан от усет за иронията, парадокса и гротеската в живота. В този контекст "Сузана и зяпачите" представлява напредък не само по отношение на логиката, изграждаща света на авторката, но също така и в начина ѝ на писане. Това е сложна, полифонична и театрална творба с множество преплитащи се гласове, които предават историите си. Персонажите активно коментират собственото си разказване. Книгата е колажна и динамична.

"Сузана и зяпачите" изследва теми като търсенето между криза и приключение, както и между миналото и настоящето. Тази книга завършва открито, без да предлага фалшивата окончателност понякога присъстваща в литературата – отражение на живота, който никога не спира да се развива.