Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век

В изобразителното изкуство се формира драматичен цикъл, който отразява разнообразието на събитията от Страстната седмица в различните църковни общности. С течение на времето новозаветните текстове започват да бъдат свързвани с установяването на канонични принципи във византийската теология след 9-ти век. През 11-12 век се добавят нови сцени, които обогатяват разбирането за погребалния период и преживяванията свързани с него. Иконографията играе дидактична роля, като насочва вниманието към тайните на отвъдния свят и смисъла на човешкото битие в контекста на времето и пространството.

Цикълът, представен в българските паметници от 17-ти век, следва утвърдените традиции от предишни епохи; въпреки това той носи отражения от народната култура, смесица от религиозни възприятия и уникалното световъзприемане на всеки отделен художник.