We Are All Made of Glue

Георгия е оставена от своя съпруг Рип, който е с висок социален статус; те споделят попечителството над странния тийнейджър Бен, обсебен от апокалипсиса. Самотна и нещастна, тя попада под влиянието на възрастната г-жа Шапиро, най-малко хигиеничния персонаж в литературата след Гъбката. Левюка майсторски описва безнадеждно мръсния дом на г-жа Шапиро и отвратителните й ястия и котки, които превръщат основното имущество в романа - потенциално ценен имот - в истинска къща на ужасите.

След като става посочена за наследник на г-жа Шапиро при инцидент с нея, Георгия привлича вниманието на двама зли агенти по недвижими имоти – Диабло и Уолф, както и на Али – ангела-домакин. Всички те изглежда са решени да извадят този занемарен но ценен имот от ръцете на старата жена.

Много от хумора се базират на игри със словата и понякога звучат малко преразтегнати. Въпреки това Георгия е живописна и силно симпатична разказвачка, дори ако невинността й относно социалните услуги и липсата й знания за историята на Близкия Изток изглеждат леко абсурдни за героиня в свои четиридесет години пишеща книги. Но мистерията около романa - кой всъщност е г-жа Шапиро и какво ще стане с къщата? - постепенно губи интерес; злодеят Уолф просто изчезва.

Всъщност фокусът изглежда малко объркан: централната тема трябваше да бъде бракът между работническата класа Георгия и горделивият аристократ Рип. Всеки път когато вниманието се насочи към тяхната връзка книгата става завладяваща – как са се влюбили, как тя се справяла със семейството му и той с нейното, последствията от раздялата върху децата.

Вместо това обаче никога не получаваме поглед върху мотивите или гледната точка на Рип. Вместо реалистичните аспекти за живота днес във връзките ни като родители сме принудени твърде бързо да преминаваме обратно към голямата влажна къща изпълнена с котки, където комедийни персонажи представящи араби или различни средноевропейци недоразбират английския език по забавни начини.

Силният момент в романа – ретроспекциите за ранния живот на г-жа Шапиро и великата любов Артем – също така биват бързо пренебрегнати до известна степен пред края. Вместо това много време преминава около магазини B&Q или изложби за лепила (Георгия пише статии за списание посветено на лепилото), което води до обсъждане всякакви човешки отношения през призмата на адхезивите; може би приятно или изморително според толерантността ви към факти свързани с лепило).

Има още един романтичeн сюжет започнат но незавършен от главната героиня напомняш читателите със спомени колко прекрасна беше "Дулси Домум" написанa от Сю Лимб . Един смел герой , мигновения страх че светът ще приключи , объркания шеф , действително много лепило , множество сцени случващи се в Sainsbury’s — книгата ѝ съдържа толкова разнообразие колкото старческата кьошета има разлагащи се килими . Просто е прекалено натоварено . По-малко хаос щеше да позволи историите за Георгия със семейството ѝ а също така тези около г-н Шапиро да взаимстват помежду си по-просто ; такова решение би изяснили гласа нa произведението предоставяйки повече тежест там откъдето то кипи s топлина i оживление , но подобно нa дома n aг-жасимир v cтоише добри основахy.