Стари влюбени мъже

Основната част на произведението "Стари влюбени мъже" представлява посмъртните записки на пенсионирания учител Джон Тънок от Глазгоу, който е отдаден на абстрактни идеи, но същевременно проявява интерес към физическите аспекти на живота. Тънок е колоритна личност - едновременно остроумен и с традиционен мироглед.

Неговите исторически есета ни пренасят в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия и дори ни запознават с наследството след група харизматични последователи от епохата на кралица Виктория. Историко-географските отклонения служат като контрапункт на неговите дневникови записи, които разкриват собствените му сексуални неуспехи и детайли за събитията от началото на новото хилядолетие, припадащи се с последните пет години от управлението на Антъни Линтън Блеър.

Само Алистър Грей успява да комбинира еротика с изненадващи прозрения по толкова непринуден начин. Неговата способност да завладява читателя чрез привидна невинност го прави уникален автор до края. Уил Селф

Алистър Грей е роден през 1934 г. и завършва художествена академия в Глазгоу. След като осъзнава, че не може да се издържа само с един вид изкуство, той започва да експериментира и с други форми. "Стари влюбени мъже" е единадесетият му роман. В epilога си Сидни Уъркман коментира: "Тази книга не трябва да бъде четена; а ако някой все пак я прочете, би трябвало бързо да я забрави." На корицата самият Алистър Грей споделя: "Книгата ще има добри продажби, защото след навършване на двадесет и пет години всеки се чувства старец; младите пък често си задават въпроса какво ги очаква."