1956 "...За да остане следа"

В този период един смел мъж обикаляше улиците на Будапеща, като заснемаше сцени. Това се случваше между 23 октомври и 11 ноември 1956 година. Той желаеше да остави следа - свидетелство за войната, за чистотата, за героизма и за пролятата кръв. След това тези спомени трябваше да бъдат заключени в дълбините на душата му и отново забравени. Повече от сто негативи бяха скрити на таван през години на страдание, а мъжът вече не беше сред живите. Когато свободата най-накрая се завърна – свобода, която бе достатъчно щедра да позволи убийците да останат ненаказани – вдовицата му предаде тайно съхраняваните снимки в Историческия институт. Тя постави само едно условие: имената им никога да не излязат публично, защото можеха да се върнат онези времена – каза тя с поглед вперен в земята пред себе си, продължително време.