Виена

Прозата на Антони Георгиев напомня на гоблен, изработен от мъж – фотографски прецизна и журналистически внимателна, но в същото време по някакъв начин дистанцирана от самия себе си. В структурата на разказа се вплита и процесът на неговото създаване; обратната страна на гоблена е част от видимата композиция. Дори най-малките детайли са представени като улики, елементи от криминална мистерия, чието разрешаване се колебае между действителността и словесните изрази. Извършителят всъщност представлява невъзможната културна идентичност, която обединява както едната, така и другата страна. Антони Георгиев може да бъде сравнен с българския Пол Остър. Разбира се, това не е точно така. Ако има нещо по-малко вярно относно неговата литература от факта че тя е българска, то това би било твърдението за нейното отражение на американските концепции на Остьр. Всъщност гобленът му произхожда от чакалните в европейските летища – места които достатъчно си приличат, за да направят подобен аргумент без значение. Георги Лозанов