Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич, озаглавен "Другото тяло" (2006), е произведение с многопластова структура. Както обикновено, Павич разчита на активната намеса на читателя, който сам решава дали да възприеме книгата като любовна история или като метафизически трилър за второто тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянска версия на „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун поради стремежа си да предложи нова интерпретация на ключови моменти от Библията.

„Другото тяло” ще изненада феновете на Павич с преход към по-традиционно повествование – то не представлява нито речник, нито кръстословица, нито клепсидра или таро карти; просто е роман. Може дори да се определи и като автобиографичен роман. Въпреки че самият автор го смята за най-добрата си творба след „Хазарски речник”, наричайки го "другото тяло" на същия труд и демонстрирайки високо самочувствие като писател, в него той за пръв път споделя своите страхове и комплекси относно писателската работа, както и уязвимостта и нестабилността на литературата в нашето бездуховно време.

„Моите книги са подобни на шведска маса. Избираш каквото ти харесва и колкото пожелаеш, независимо откъде започваш.”
— М. Павич

Павич се счита за първия писател от ХХІ век.
— „Пари Мач”

Той мисли така, както хората сънуват.
— „Ню Йорк Таймс”

Павич е една от значимите фигури в световната литература.
— „Тиемпо”, Мадрид

Целта му била да придаде статут на магически предмет върху книгата или Книгата — т.е., Кутията с Организираното Знание; нещо полуживо, способно да комуникира само със себе си и други книги и превръщащо я в смъртоносно оръжие.
— Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич успява да надмогне традицията в романа през двадесети век чрез различни подходи от тези използвани във френския нов роман или новия нов роман.
— „Независимая газета”, Москва