Бавно

Съпругата ми Вера споделя: „На всеки петдесет минути по пътищата във Франция загива човек. Погледни как карат – като луди! Тези същи хора, които проявяват невероятно благоразумие, когато виждат как някоя старица бива обирана на улицата. Какво ги прави толкова безстрашни зад волана?“ Как да й отговоря? Може би така: мотоциклетистът е погълнат единствено от настоящия момент; той се е вкопчил в малка част от времето, откъсната както от миналото, така и от бъдещето; излязъл е извън потока на времето; с други думи, изпада в екстаз. В това състояние забравя за своята възраст, семейството си и ежедневните грижи; именно затова не чувства страх – защото страхът произлиза от бъдещето и освободеният от него няма причина да се притеснява.

Бързината представлява форма на екстаз, дарена ни чрез техническата революция. За разлика от мотоциклетиста, бегачът винаги осъзнава тялото си и трябва да мисли за болезнените пришки или дишането си; докато тича, той усеща теглото и възрастта си много ясно – повече отвсякога разбира себе си и момента в живота си. Но щом предаде контрола над скоростта на машината, ситуацията коренно се променя. От този миг нататък собственото му тяло остава извън играта и той се отдава на нематериалната чиста скорост - скорост сама по себе си - която носи чувство на екстаз. Интересен парадокс: студената безличност на техниката срещу горещия пламък на екстаза.