Моята история. Де е България?

Жанина Драгостинова е родена на 8 март 1962 г. в град Варна. Първата й публицистична творба, озаглавена "Твоята история", излиза през 2004 година. Тя е превела от немски различни произведения, сред които "Логиката на образите" от Вим Вендерс, "Анархия на фантазията" от Райнер Вернер Фасбиндер, както и книги като "Пътуване към Трулала" от Владимир Каминер и "Нощна тарифа" и "Сърцебиене" от Илдико фон Кюрти. Сред преводите й са още "Улична боксьорка" от Инка Парай и "Орли и ангели" от Юли Це.

В професионалната си кариера тя работи като журналистка и печели редица награди за своето творчество. През 2005 г. получава специално отличие в журналистически конкурс, организиран от Центъра за развитие на медиите и центъра за изследвания по въпросите на жените; също така е призната с награда в конкурса “Надежда за Източна Европа” през 2006 г., който се провежда под егидата на протестантските църкви в Германия и факултета по журналистика към университета в Дортмунд; а също така взима второ място в конкурса на австрийската информационна агенция APA във връзка с темата “Писане за Средна и Източна Европа”.

След успеха на дебютната си книга авторката преминава границите на класическата журналистика с новото заглавие “Моята история”, което представлява своеобразно продължение – колекция „моментални снимки“ отражение върху най-новото ни минало. С безпристрасен подход тя търси мястото на обикновения човек – този индивид, който изглежда да остава зад събитията, но не само участва активно или пасивно, а записва своя собствен живот чрез тях.

Фокусът е поставен върху историите - тези свързани с политическите обрати и социалните настроения днес, но също така лични истории: твои, мои или нейни – разказани между патетичните стихове на Вазов до хумористичните анекдоти за американеца, французина и българина; между звуците при пържене кюфтета до военните марши. Потопени сме или в мизерия самосъждение или танцуващи забравили всичко около себе си… Какво стана със страната ни?

Разказът предлага поглед навътре към нас самите – понякога не много приятен, но искрен стремеж да улови образа на българския народ такъв какъвто го вижда авторката преди той да стане европеец.