Празник в Бояна. Исторически роман

Намерена история в Празник в Бояна

СТОЯН ЗАГОРЧИНОВ изучава философия и филология в Женева и Нюшател, Швейцария, а след това завършва история и френска филология в Софийския университет. Творбите му представляват важен етап от развитието на българската историческа проза и жанра исторически роман. Загорчинов изследва българското Средновековие, съчетавайки методите на учен реставратор с тези на художник-откривател. Неговите исторически повести и романи демонстрират уникално историческо мислене и литературен талант при автентичното възстановяване на епохата.

Романът "Празник в Бояна" е посветен на безименния творец, като възражда личността на ренесансовия художник, който се противопоставя на средновековните художествени канони. Литературните критици подчертават значимостта на "Празник в Бояна" за българската белетристика: той представлява първият сериозен опит да се проучи "самобитната душа на художника". Предизвикателството пред Загорчинов идва от липсата на информация относно автора на стенописите от Бояна. С този роман авторът доказва, че качественият исторически роман не задължително трябва да носи определението "исторически" и може да бъде написан дори при недостатъчни данни. Все пак Загорчинов черпи вдъхновение от случайно откритие - надписа "Писа Илия", което подсказва за присъствието зад името. Романът излиза през 1950 г., а по-късно е преиздаден през 1966 г., като представя финалния творчески акт от многогодишния интерес на Загорчинов към боянския стенопис – тема, която той разглежда още през 1943 г. в драмата "Ръка Илиева" и през 1948 г. в есето си "Боянският майстор". През 1981 г., вдъхновен от романа “Празник в Бояна”, Захари Жандов реализира филм под заглавие “Боянският майстор”.