Питър Пан

Всички деца порастват, с изключение на едно. Те рано разбират, че ще се променят. Уенди научи това по свой начин.

Когато беше на две години, тя играеше в градината и след това откъсна цвете, за да го занесе на майка си. Вероятно е била много сладка, тъй като госпожа Дарлинг положи ръка на сърцето си и извика:
- О, защо не можеш винаги да останеш такава!

Не казаха нищо повече по темата, но от този момент нататък Уенди осъзна, че трябва да порасне. Всеки човек започва да разбира това след втория си рожден ден - именно тогава приключва детството.

Разбира се, те живееха в дом номер четиринайсет. Преди появата на Уенди майка й беше най-важният член на семейството - мила жена с романтични мисли и често усмивка със закачлив оттенък на устните си. Романтичната й душа напомняше малките кутийки от Изтока; колкото повече кутийки отвориш, толкова нови изненади ти поднасят. А върху нежните й устни винаги имаше целувчица - една малка тайна която Уенди никога не успяваше да улови въпреки очевидното ѝ присъствие там./.../