Дяволската дъскорезница кн.4; Поредица от злополучия

В определен момент от живота си - и то доста скоро - можете да прочетете книга и да установите, че началното изречение на много произведения често подсказва какво ще бъде съдържанието. Например, ако една книга започне с фразата „Имало едно време цяло семейство хитри катерички, заселило се в хралупата на едно дърво“, вероятността е тя да разказва за приключения с говорещи животни и техните пакости. Ако пък друга книга започва с: „Емили седна и се загледа в купчината палачинки с боровинково сладко, приготвени от майка й, но тревогите за летния лагер я лишаваха от апетит“, може да очаквате весела история за момичета, които имат страхотно време. А когато откриете изречението: „Гари подуши новата си бейзболна ръкавица и нетърпеливо чакаше най-добрия си приятел Лари”, сигурно ще става въпрос за група момчета, стремящи се към победа в играта.

Ако обаче тази книга започне със следната фраза: „Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака и наблюдаваха навъсения мрак на Граничната гора, чудейки се дали някога животът им ще стане поне малко по-добър", ясно е, че историята ще бъде съвсем различна от тези предишни примери. Причината е проста – Вайълет, Клаус и Съни Бодлер живеят един коренно различен живот в сравнение с повечето деца; той е изпълнен с нещастие и трудности. Тези три деца нямат възможност да правят пакости или веселби – бедствията ги преследват постоянно след трагедията със смъртта на родителите им при пожар. Единственото отличие между тях би могло да бъде награда за страдания.

Разбираемо е колко несправедливо изглежда всичко това относно преживяванията на Бодлерчетата; така върви историята обаче. И след като споменах първото изречение "Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака...", ако искате да избегнете неприятности чрез четене на книгата, най-разумното решение би било просто да я оставите без внимание.
Лемъни Сникет