Българска национална кухня

Кулинарното наследство на България има корени, които се простират до времето на славяните, траките и прабългарите. В древността основните хранителни продукти са били естествени растителни и животински ресурси, както и дивеч, риба, миди и раци. Климатичните условия и плодородието на почвите в региона са способствали за развитието на селското стопанство и животновъдството, което е повлияло положително върху разширяването на българската кухня.

Приемането на християнството от народа ни по-късно също оказва сериозно влияние върху националната кулинария. Религията е налагала ограничения или забрани относно консумацията на определени храни и е въвела нови традиции. Българите спазвали пост през сряда и петък, а също така по време на Коледа, Великден и Богородичните пости. Това насърчавало творчеството у домакините да измислят оригинални безмесни ястия.

Разнообразието в нашата кухня значително се увеличава благодарение на народите, преминавали през територията ни. Тези взаимодействия обогатили културата ни чрез обмена не само на стоки но също така донесли новини за различни храни и обичаи.

Въпреки че османското робство прекъсва прогресивното развитие на българската кухня, то все пак добавя нови ястия с характерна червена запръжка – тежки говежди блюда с много подправки като кебапи.

От руската гастрономия сме взели разнообразие от боршове, пирожки and пелмени; горчица; пушена риба; черен хайвер.
Западноевропейските кухни - френска, немска австро-унгарска , италианска , английска - също оставят следа в нашата традиция .
Много френски термини като сосове , супи , пане , суфле , менюта ; немски изрази като бутерброд , шницел ; английски думи : бифтек ; италиански терминологии: салса , спагети – навлизат трайно в българската кулинарна лексика .

Националната ни кухня е формирана от множество фактори – географско местоположение، климатични особености ، социално-икономическо развитие ، демографски промени و културни влияния .