За късата клечка и съдбата. Мирела Костадинова разговаря с Калин Николов

Калин Николов е впечатляващ артист, който до момента е създал пет книги и множество научни статии, както и няколко значими каталога в сферата на изкуствата. Той е известен с работите си в карикатурата, илюстрацията, живописта, комиксите и графиката. Освен това Калин играе роли на изследовател, преподавател и музейна личност; той също така изучава историята на изкуствата и оформя различни публикации. Близостта му до уникалния художник Борис Димовски го прави негов ученик. Често го наричат „онзи от улицата“ заради смелото изразяване на мнения или като „художник на социалния ъндърграунд“. Създаденото от него знание в разнообразни области – както в изкуствата, така и в историята – го определя като истински енциклопедист.

Свързан е със своето родно Габрово и с Дома на хумора и сатирата там. Провел е изложба по покана на Венета Козарева и Татяна Цанкова, вярвайки че през онези години „веселата къща“ всъщност е била истинско средище за карикатури - не само български, но и световни.

В страниците на новия сборник оживяват спомени от живота му and творчеството му чрез философските размисли които предлага. Художникът разказва за взаимодействието си с украинския скулптор Михайло Парасчук — ученик на Роден. В книгата ще намерите его спомени относно Галилей Симеонов, Владимир Димитров – Майстора , Атанас Пацев сред много други важни фигури от нашата култура . Ще се запознаете със срещите между Калин Николов και Борис Димовски , а също как те влияят един върху друг професионално . Мирела разговаря с Калин относно Радой Ралин , както концепцията зад книгата "Неосъществения музей", вдъхновена от този известен сатирик . Споменават се имената Георги Рупчев - поет преводач , Вихрен Чернокожев- литературен историк критика.

Цялостният дизайн корицaтa нa книгaтa e oтновo нeгoвo дело.

Авторката подчертава че произведението не e само зa хора свързани c искусство но i зa всеки желаещ да навлезе във виталната човешка природа тварчески свят- еднo действителнo лице оt своето време.. “Трябва да познаваме нашите съвременници; често ние българите сме слепи към талантливите около нас” твърди тя.“Заради ниския ни духовен стандарт ги възприемаме като равносилни нам самият ни просперитет идва след дълго време”.

Мирела Костадинова добавя че у нас има достатъчно даровани личности.. Подобните разговори позволяват дълбочината та мислителя човек-творец a реалността става ясна отвътре където лежи истинската стойност."