Кратък дневник на съвпаденията

Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни запознава с неговия уникален стил, вдъхновен от интригуваща сюжетна линия и разнообразие от герои.

Обикновените личности, които са се скрили в недрата на историята, често се оказват най-внимателните изследователи и усърдни наблюдатели на законите, управляващи света. В тази династия попада пощальонът на Джирифалко - срамежлив и самотен индивид, който е посветил живота си да описва прозренията на Съдбата чрез съвпадения. Тя му е отказала любовта, но му е дарила способността да имитира почерка на другите. Пощальонът развива странен навик: преди да достави писмата, той ги отваря, прочита и записва съдържанието им – така създава своя собствена хронология за случките в малкото италианско градче.

В един момент в пощальонската му чанта попада необичайно любовно писмо – печатано с восък и без подател; обгърнато в мистерия. Годината е 1969 г., американците се готвят за първата стъпка на Луната, а нашият герой - модерен пратеник на боговете от Меркурий - започва мисията си: да разкрие злощастна страст и да защити Джирифалко от тъмните планове на кмета, който желае да превърне живописния хълм Ковело в сметище.

„Отварянето на писма и потапянето в историите на своите съседи предоставиха практичен начин за реализиране на собствения му талант; защото ако притежаваш дарба и не я използваш – все едно че никога не си я имал.“

„Нищо не може нито да бъде създадено или разрушено – дали това важи също така за човешките чувства? Любовта вероятно прилича повече на водата – тя не изчезва напълно; оставайки активна под различни форми?“

„Когато видеше скъсан чорап, веднага бързаше да го поправи; изпитвайки удовлетворение зад себе си като че ли беше запълнил една празнина в света. По аналогичен начин намесването му във въпросите около града чрез писмата изглеждаше като опит за запълване дупките в съдбите хора.“