От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Единствено Безмълвието може да предаде
Върховната Мистерия, тъй като тя е неописуема.
Можем да говорим за Висшите светове,
тъй като те представляват отклонение от
Върховната Мистерия.
От Словото произлиза енергията; от
Безмълвието – сиянието, а от самата
Мистерия – онова, за което не можем да кажем нищо.
Какво значение има Висшият свят в контекста на Истината и Безмълвието?
Когато сме в единство с Бога, сме недосегаеми, а в Мистерията сме по природа свободни и изобилстващи.
Любовта е отражението на безмълвното сияние, слезло от Абсолюта. Сиянието можем да видим, но Абсолютът остава непознаваем и затова тук царува Сфинксът – Царят на Безмълвието.
Ние по същество сме безмълвни и цялостни; обаче след като бяхме изразени чрез словото си слязохме във физическия свят. Създаването представлява това изричане.
Нашата цел е да разберем своята неизразеност и първоначалност. Словото е форма на проявление вследствие нашата изказаност. Безмълвието символизира пълноценността или неродеността – основоположността.
В дъното на Безмълвието няма поставени въпроси.
Тишината води към Мистерията на Нищото, което представлява Орлово гнездо – мястото извън досега до нас.
Когато се превърнах в Нищо, осъзнах себе си; но как мога да обясня на другите че присъствам между тях без реално съществуване в света? Аз живея в Учителя - Истината.
Абсолютът няма име; какво име бих дал на Нищото? То е Безмълвна Мистерия. Ако пребивавам в Истината защо ми трябват качества?

Елеазар Хараш