Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила внезапно, непосредствено след победата му над татарите в битка между Карпатите и река Дунав. До този момент татарите били считани за непобедими, така че новината за неговата победа разнесла ехо из цяла Европа. На смъртния си легло той произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да защитавате Коломан."

С кончината на Йоан Асен прекратило съперничеството между България и никейския император. Когато престолът бил наследен от малолетния му син Коломан, българската сила започнала да отслабва, което довело до вътрешни конфликти, цареубийства и загуби както териториални, така и престижни.

Около 1257 г., скопският болярин Константин Тих бил избран за цар. Въпреки мъдростта си и доблест като войн, страната не успяла да се спаси от бедствията. Византия възстановила контрол над Константинопол; империята на Златната орда укрепвала своята мощ от североизток; а Унгарското кралство два пъти навлязло дълбоко в българските земи. Михаил VIII Палеолог – умел дипломат - иницирал уния между патриаршията в Константинопол и Католическата църква в Рим.

България се оказала затисната между две могъщи империи – Златната орда и Византия. След като преживял сериозно премеждие, цар Константин Тих трябвало да използва патерица при движението си, което подкопало духа му и го принудило частично да делегира управлението на коварната царица Мария Палеологина-Кантакузина — племеница на византийския владетел. Царският ватах Братучен получил задача от монарха да срещне силния деспот Яков Светослав в Ниш с предложение той да оглави съпротивата срещу татарите от Златната орда. Междувременно Братучен спасил съпругата на Яков Светослав — внучка на Иван Асен II — която представлявала заплаха за Мария Палеологина, провела покушение срещу нея...