Камъни на самотата

Годината е 1913. В Парамития са привлечени седемдесет и двама избрани мъже, албанци мюсюлмани от оспорваната до днес област Чамерия, от гръцкия митрополит с обещание за мир, но те биват жестоко убити. Духовете им остават в безкрайно страдание и години наред терзаят сънищата на живите. Един от тях е Авдул, част от многобройна албанска общност, която се стреми да балансира между християнството и исляма.

С ярък изказ и разбиране, комбиниращо малко хумор с дълбока емпатия, Том Кука разказва една епична история за разнообразните човешки съдби на невинни хора със старомоден начин на живот - здрави мъже и силни жени, както и младо поколение с пламенна страст. Това историко-битов роман описва родова памет, корени и традиции; той разглежда принудителното изгнание от родната земя и първата любов. Текстът е наситен с вярвания, знамения и легенди и носи спомените за миналото под постоянния поглед на Онази с косата. Според думите на Том Кука целта му е тревожният глас на Балканите да не замлъкне και да се избегнат повторенията на ужасите през кървавия XX век.