Избрани разкази

Сабахатин Али е роден на 25 февруари 1907 година в Ардино. На седем години започва обучението си в училището Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е офицер и след назначаването му в Чанаккале семейството се премества там. Сабахатин продължава образованието си в началното училище и след завършването му отива при вуйчо си в Истанбул, където живее една година. През учебната 1922-1923 г. записва педагогическо обучение в Балъкесир, което съвпада с първите му опити да пише поезия и проза – изпраща стихотворения и разкази до различни списания като Ърмак.

По-късно той учи за начален учител в Истанбул и след дипломиране получава работа като преподавател в Йозгат. През 1928 г. заминава за Германия, за да изучава немски език, а през 1930 г. се връща обратно у дома. Работи последователно като чиновник във Министерството на образованието и драматург във Държавната консерватория, докато постепенно утвърдява реализма в турската литература с произведения като "Разказ за една гора" (1930) и повестта "Воденицата" (1935).

През 1932 г., след рецитиране на собствено стихотворение пред публика в Коня, Сабахатин Али е арестуван по обвинение за обида към Ататюрк. През 1934 г., работейки вече в Дирекция по печата, сключва брак с Алийе ханъм; дъщеричката им Филиз идва на света през 1937 година. Възобновява работата си като учител през 1938-а но бива уволнен през1945-а; тогава неговите творби започват да излизат във всекидневника Маркопаша - специализирано издание за политически хумор.

Заради статиите си срещу него са заведени множество дела; той е задържан през1948-ма и прекарва три месеца под арест без право на паспорт или свобода от политически натиск от властите, които го преследват активно до момента когато решава нелегално да напусне Турция. Преди да успее да премине границата между България и Турция близо до Къркларели става жертва на убийство.

През живота си Сабахатин Али публикувал девет книги включително драмата "Есирлер" (1936), както повече от седемдесет стихотворения; книгите му са преведени на много чужди езици – сред тях са „Воденицата“ (1935), „Каруца“ (1936), „Глас“ (1937), „Нов свят“ (1943), „Стъкленият дворец“ (1947) ,„Юсуф от Куюуджак” (1937) , “Дяволът вътре нас” (1940) , “Мадоната с коженото палто” (1943).