Връзки и развръзки

В българската литература почти не съществуват жени-хумористки, а в световен мащаб те са наистина малко. В този контекст творбата на Анджелина Соренсен се откроява като "странна птица". Самата авторка е такава "странна птица", която с хумора си и живота си минава между два континента – Европа и Америка. Спомените ѝ я свързват с нашата реалност, докато съдбата ѝ е вплетена в американския живот. Тя разказва лесно и с ироничен поглед за ежедневието, притежаваща свежо чувство за хумор. Чрез историите от „Връзки и развръзки“ установих връзка с популярната песен за Усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека“.

Според Михаил Вешим, главният редактор на вестник „Стършел“, има книги, които затваряме облекчено; други ни натъжават при края им; но произведенията на Анджелина Соренсен принадлежат към категорията книги, които вдъхновяват желанието да споделиш история или опит с близките след прочита.

Точно както добрите анекдотчици предизвикват у слушателите забравени шеги – веднага след един разказ някой може да започне нова история.

„Връзки и развръзки“ предлага разговор със задълбочения читател; то провокира неговата емоционална памет и приканва към духовно взаимодействие - нещо рядко срещано днес сред забързаното и стресирано общество.

На другия ден получих електронно писмо от банката относно откритие на банкова сметка. Оказа се необходимо освен лична парола да отговоря на три въпроса, чиито отговори само аз знам.

Отговорих уверено на първите два въпроса без проблем. Обаче третият ми донесе дълбоки размисли – изобщо не предполагах че едно официално банково съобщение ще ме застави да мисля дали професията ми е правилният избор или вървя по верния път в живота.

Третият въпрос беше: „Коя е най-мечтаната ви професия?“

Спомних си как още в първи клас темата за бъдещето ми занимание бе поставена; седях край масичката вместо да уча домашното си – просто зяпах гълъбите през прозореца. Майка ми ме видяла се разгневила: “Ако не учиш добре, когато пораснеш ще трябва да пасеш гъските!”