Черно хайку

Стихосбирката „Черно хайку“ е написана в контекста на пандемията и две войни, като акцентира на крехкостта на всичко около нас, уязвимостите в сигурността и предателствата, произлизащи от навиците ни. Тя разкрива слепите петна на теоретичното мислене и паническите отстъпления от логиката, както и терора на преходността. Освен това се занимава с безкрайните способности да заблуждаваме себе си. Поетесата настоятелно изследва реалността вътре в нас и извън нея, търсейки поетична динамика сред сухи факти и метафорична стойност в енциклопедичните данни. Вдъхновява се от трагизма на новините и малките радости от ежедневието. Книгата разглежда различните аспекти на времето – геологичното, историческото и биологичното – като експериментално поле за храна или изпитание; теми включват красотата на интелектуалното оголване и физическия отпечатък от паметта върху тялото.

„Черно хайку“ има три премиери: българска версия от Жанет 45 в Пловдив, гръцки превод от Икарос в Атина и английски вариант част от сборника “Notes of the Phantom Woman”, публикувано от Ugly Duckling Presse в Ню Йорк с преводи на Джон О'Кейн и Екатерина Петрова.

Тази музика завършва постепенно,
капка след капка.
Зубът ти е подобен
на онзи, който всяка сутрин изваждаш.

Както човекът, когото обожаваш,
разказвайки история без значение за теб,
която никога не желаеш да спре –
това наричаш щастие.

Или снимка със сценарием:
няколко къщи край църквата
с вулкан зад тях, който изригва,
като ежедневно събитие.

Имало е един ред преди време,
който избухнал.
Стръвта носена през инерцията.

Джордано Бруно вярвал във звездите
като далечни светове;
всяка звезда съдържа процес
или купчина идеи —
наричайки това начин да не бъдеш сам във Вселената.