Полунощният лов

На мястото, където се появява Полунощният час и звуците на Полунощния вой постепенно затихват, започва да звучи Полунощният лов.

Отново е полунощ. Калдъръмът блещи под лунната светлина. Но в огромния механизъм се е образувала дълбока празнина. Тази празнина изглежда като всемогъща тъма, която поглъща изумрудената светлина на заклинанието.

Не трябва да бъде така. Светът е обхванат от страх и ужас. Ужасни създания и ловци наподобяват глутница, риейки се в пепеливия мрак, който непрекъснато расте. Виковете и шумотевицата завладяват множеството. Грозни сцени се разиграват навсякъде около тях. Нощният и Дневният народ изглеждат изплашени един от друг. Хаосът от сблъсък между две времена резонира силно; рогът на магическия апокалипсис зове все по-силно за приближаването на лова – не обикновен лов, а ПОЛУНОЩНИЯТ ЛОВ с ужасяващ рев от глад. Космическият разлом разцепва действителността и звездите започват да угасват. За съжаление, ударите на Биг Бен звучат в дисхармония, сякаш предвещават края на Полунощния час, докато далечен вой пронизва въздуха - ПОЛУНОЩНИЯТ ВОЙ призовава загубената магия.

Има ли някой смелец готов да промени проклятието във времето?

Но там сред отчаянието назрява осъзнаването – може би ще намерим специалист по приказните часовници, способен да моделира истинското време? Необходимо е спешното участие на няколко клана – носители на благодеяние. Или просто ни трябва една Загадка като Емили: смела и устремена с трескаво желание за действие! Скоро без дори да усети как става това, магическите частици ще започнат да я запълват и тя сама ще стане вихър от чудеса...

А там край света още пулсира добра магия и тихичко шепне молитвата:

„През цялата нощ ме закриляй ти,

прогони бедите със своята светлина!“