Преоткриване

Скъпи читателю!

В ръцете си държиш невероятно разказана история за онези истини, които преследваме през целия си живот. Работата на главната героиня, д-р Анабел Диманова, представлява нейното Спасение, докато изкуството е нейната форма на Изцеление... Но всичко се променя след срещата ѝ с солиста на известна музикална група. Тогава тя осъзнава, че истинското добро съществуване не означава задължително щастие.

Къде ще я отведе съдбата и дали ще намери топлина и любов? Ще успее ли Филипе Ломбарди да разбере, че никога не сме готови за сложните избори в живота? Какво става, когато гласът и душата се сблъскат? Ще могат ли персонажите да се справят с настоящето си и какви жертви са готови да направят? Може ли само компромисите да бъдат достатъчни и до каква степен те са склонни да приемат промяната? „Преоткриване“ е книга-разговор за най-трудния път - този към самия себе си. Основният акцент е поставен върху надеждата и ни насочва към единственото светло място със смисъл. Наслади се на този роман!

Марисиана Маринова Влашева-Михайлова

Признавам открито, че при първоначалния ми редакторски прочит отбелязах: Трябва да убедя Виолета да промени заглавието! Темата за преоткриването напоследък стана толкова популярна, че вече звучи като клише. Споделям тези размисли между автора и издателя с теб, скъпи читателю, защото самият сюжет ме опроверга. Признах го даже пред Вили – „Преоткриване“ е абсолютно подходящото заглавие! Защото… макар това да изглежда ironicно дори аз успях да преоткрия себе си по време на пътешествието из Италия чрез героите; завърнах се обратно в българската действителност; после летях до Виена а дори преминах океана до Америка! Всичко това би могло спокойно да бъде описано в приличен пътепис (Виолета умело представя всяка историческа или културна забележителност споменавана в романа), ако нямаше ненатрапчивостта но обстойността на психологията във всеки герой и действие.

Разбираемо е също така – сигурният знак за качествен роман е наличието на увлекателна история с ясна структура... И той притежава именно такъв тип разказвачество! Това произведение не просто заслужава внимание - то определено трябва да бъде прочетено; говорейки ни много за подготовката която Виолета има при навлизането в литературната сфера без желание за недоразумения спрямо читателя. Чувството ѝ за темпо (без ненужни отклонения) както чудесните идеи относно изпитанията пред любовта правят всичко заслужено , а присъстваща ирония в диалозите избягват сладникавата атмосфера – всички тези аспекти дават сериозна причина ти също успешно преоткривай себе си!"