24 часа труд

Винаги съм имал усещането, че съм се родил твърде късно за всичко наистина интересно. „24 часа труд“ представляват 90-те - десетилетие, към което изпитвам необяснима носталгия. Това бяха години на бунт, наблюдавани от перспективата на безсмисленото настояще.

Васил Панайотов е битникът в българската литература. В разцвета на младостта си той изглеждаше остарял и изтощен. Сега пише с ентусиазма на младеж. Завиждам на всички онези, които ще имат възможността да прочетат тази книга.

- Илиян Любомиров

Мога да позная стила на Панайотов само по няколко реда - чета го вече дванадесет години. Често съм искала да му дам един шамар за това как се опитва да бъде интересен, но тези мисли са ми преминали бързо, тъй като душевните и словесни провокации винаги са били уместни. Докато четях „24 часа труд“, осъзнах, че изпитвам истинско удоволствие и не чувствам нужда от конфликти - стилът тук демонстрира зряла лекота и талант. В сюжета виждаш отражение на себе си.

- Лилия Попова, „Жената днес“

Бърз и открит поглед върху Прехода - нашият личен опит и най-вече неговият собствен път. За свободата и правото да избираш дали да участваш в играта дори когато ти предлагат място около масата при раздаването.

- Миролюба Бенатова