Има още време

Дияна Тончева умело съчетава скуката от живота и привлекателността на разказването. С всеки нов сюжет, читателят все повече се потапя в света на Кая, проявява симпатии и усеща тежестта на нейното битие. Тази жена с остри рамене и гол гръб е обърната към нас; понякога изглежда размазана, а друг път – плътна. Това постоянно преминаване между изчезването и появяването ни води до осъзнаване: започваме да я възприемаме по-ясно. Виждането играе ключова роля в съдбата на всички герои без изключение; няма история, в която погледите да не имат значение - независимо дали са основни или второстепенни. Очите и небесният син цвят предизвикват размисли за обичайния живот; когато отправим поглед нагоре, осъзнаваме пространството, безкрайността и добротата – особено добротата като ценност.

Според мен проблемите, които вдъхновяват историите на Дияна Тончева, са вечни теми - старостта и самотата, милосърдието към ближния (без значение дали става дума за човек или животно), добротата и любовта - споделена или не; неудовлетворението от начина ни на живот; способността да забелязваме красотата в мимолетните мигове щастие; както и желанието да запазим детското си удивление спрямо света. Не бива да забравяме също така необходимостта от смирение при посрещане на житейските предизвикателства.