Д-р Никола Василиади. Живот-дело-завет 1822-1882

Тази книга бе планирана да бъде готова около 25 януари, когато се отбелязваха точно 60 години от смъртта на д-р Н. Василиади. За съжаление, възникнаха трудности, които попречиха както на навременния й изход, така и на постигането на съдържанието, което първоначално бях замислил. Ще споделя някои от основните проблеми и се надявам читателят с разбиране да приеме част от недостатъците.

Планирах да включа много повече архивни материали в книгата отколкото успях действително да прегледам. Д-р Н. Василиади е роден и живял зад граница и именно там трябваше да се търсят документите за живота му. В условията на настоящите международни отношения обаче стана невъзможно не само посещението на необходимите места, но и установяване на контакт с чуждестранни институции или индивидуални лица. Тези малцина, които любезно ми отговориха на запитванията - за което им благодаря - очевидно го направиха по учтивост без възможност да предоставят исканата информация.

Историята на механико-техническото училище "Д-р Н. Василиади" в Габрово е неразривна част от биографията му; това училище завършва неговото дело и представлява най-великолепното му творение. За съжаление обаче успях само общо да очертая тази история, понеже двама непочтени хора - чиито имена няма да спомена - ми попречиха в проучването й като ме принудиха преждевременно да напусна училището преди окончателно да прегледам архива му.

Условията при написването на книгата също не бяха идеални; многократно прекъсвах работата си поради служебни ангажименти или призиви към военната служба. По-голямата част от текста беше написана под казармен натиск: докато седях върху легло във войнишкия лагер; сред хаоса породен от шумотевицата около деца, занимаващи се с игри в заеманото пространство; сред звуци произвеждани от акордеон плюс разнородни предмети като канчета и лъжици; под смехове и гласовете играещите хорà или карти (българският войник знае как освен че побеждава може и весело време). При такива условия трудно можеше въобще става дума за използване на значителна литература - която вече е оскъдна извън столицата.

Няколко образовани личности полагаха усилия по всякакъв начин da mi помогнат в процеса ,за което им дължа голяма благодарност . Искрено благодаря наред със своя добър приятел капитан Цветан Мирчев ,който ми осигури възможност за работа докато бях под негово командване . Благодаря още Атанас Лаптев ,служител в техническото училище "Д-р Н.Василиади", който ме снабдяваше с нужните архивни документи относно историята ; Асен Михов Ал.Найков ,бивши преподаватели там чийто спомени получих ; Здравка Здравева Лилия Албанска ,помагали са ми при коректурите . Искам също така всичките други незабелязани тук благодарности отправям към всички ония дето веднага или после допринесли са до известна степен !