Ръкомахайки. Жестовете на българина

Румен Стоянов, виден специалист по испански и португалски език в България и единственият българин с почетна докторска степен от латиноамерикански университет (град Бразилия, 2012), посочва, че ние, българите, заемаме централна позиция между изразителните южняци и сдържаните северняци. Въпреки това през последните десетилетия наблюдаваме тенденция към намаляване на жестовата комуникация, което е индикатор за загуба на национална идентичност – старите мълчаливи знаци отпадат безвъзвратно, а нови не се създават; предпочитаме да ползваме вече установени чужди жестове. Процесът на обезличаване е част от дълбокото разбългаряване: както в жестовете, така и в културната сфера като цяло ставаме все по-безцветни и разпилени сред глобализираното уеднаквяване.

Вдъхновен от работата на бразилския фолклорист Луиш да Камара Кашкудо (1898–1986), Румен Стоянов предлага своя уникална колекция от над 300 примера на нем говорим народен език. Тази работа не претендира да бъде научно изследване или всестранна история на българските жестове; тя просто напомня за факта, че тези жестове често остават пренебрегнати в нашата култура.

„Ръкомахайки“ е още един пример след „Из говора на село Драганово“, който подчертава близостта между усилията на Румен Стоянов и труда на Кашкудо – човекът посветил живота си да събира забравени вещи, които обаче са незаменими за нас.