Нежното сияние на покрусата. Булото

Защо в литературата липсват стихове и песни, посветени на малката любов, а всичко е за голямата? Ако съществува голяма любов, то би трябвало да има и малка такава - но никой не говори за нея. Може би именно тя е тази, която поддържа света, след като голямата любов продължава само кратко време? Жадувам за една нежна и скромна любов, която остава незабелязана в поезията, но все пак е жива до самия край.

Къде ли отиват изминалите дни? Съхраняват ли се някъде в безкрайния архив на времето или просто са подобни на падналите листа от стара дюля: последният им вид е мек есенен килим. По него ще затихнат финалните стъпки на нашето съществуване - дните, седмиците, месеците и годините от живота ни...

Мартин Маринов е автор на редица романи и сборници с разкази (недискретно надзъртал и в задната част на Поезията), носител на множество литературни отличия. Превеждан е на руски и френски език. Проживява в региона Делиорман.