Либеро

Една от възможностите за избягване на злото е мълчанието. През т.нар. тоталитарни години много поети изразиха своя отказ да говорят, което беше алегоричен жест на тяхната съпротива срещу празната фразеология, обслужваща обществото по това време.

Ролята на „свободните роби“ погуби мнозина творци, но също така запази и други. Един от оцелелите е Валери Видас. Въпреки че стиховете му не са публикувани в голям обем – вероятно заради липсата на „исторически оптимизъм“ в тях – неговото присъствие се усещаше дори и в отсъствието му. Според мен той успя да превърне собственото си „неуспеха“ в литература; изолацията и затвореността, както и трудността да се адаптира – всичко това играеше важна роля във формирането му като поетическа личност и стана основна тема в творчеството му.

Неговият сборник „ЛИБЕРО“, написан с букви от въже на корицата, представлява двусмислица, която става още по-сложна след прочитането на самата книга. В ежедневния живот тази дума означава "свободен", а в контекста на футбола тя обозначава "метач". Това предполага - "свободен, но метач" или "свободен, но никой". По-точно казано – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – “Свободният Никой”.