Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. Той започва да композира музика и пише кратки истории още на четиригодишна възраст, а на седемнайсет години публикува стихотворения във френското списание за експериментална литература Transition. На осемнайсет той тръгва на пътешествия из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Под ръководството на Арън Копланд, Боулс бързо се утвърдил като значим композитор. През 1945 г. отново се захваща с писането на разкази и през 1947 г., когато се установява в Танжер, Мароко, решава да посвети всичките си усилия на художествената проза. Той е автор на четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, както и над сто кратки разказа, една поетична книга и множество пътеписи. Живее в Танжер до смъртта си през 1999 г., а географската му изолация не го откъсва от света; напротив - привлича вниманието към него – Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, докато Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи показват своята почит към творчеството му.
След кончината му , The Times го описва като "една от най-необичайните личности за своето време", а The Independent добавя: "Боулс беше мистик с многобройни таланти... ще остане запомнен като един от водещите автори на XX век."