Кръвта на гълъба

**КРЪВТА НА ГЪЛЪБА**

На Атанас Мочуров

Докато аз примамвах с трохи,
ти криеше се в храста и целеше с прашка.
Изведнъж той затрепери,
глава си закопал в пясъка.

Точността е жестока! Малко човече,
осъзнаваш ли какво направи?
Сега, уплашен, съжаляваш
и го притискаш до себе си.

Но как да те успокоя? В това убийство
неволно стана твой съучастник.
Свали окървавения си пуловер,
върни се у дома и се успокой.

Но ти не чуваш. Сълзите ти текат
и ме теглиш към крайпътната трева:
търсиш ли маслиновото клонче,
което гълъбът е оставил?

Петното на гърдите ти блести
и ставаш яркочервена мишена.
Нима някой цели и теб,
а аз отново нищо не разбирам?

Не бой се - няма да те оставя.
И ти вървиш, потиснат след плача.
Все едно от сърцето ти струи кръв...
Дано греша!

19 юни 1986 г., четвъртък