Агата Кристи. Автобиография - най-интересната книга на великата писателка

Агата Кристи старателно защитава личния си живот от общественото внимание, като избягва медиите и отказва да дава интервюта. Дори за кратко време изчезва безследно. Тайнството около нея приключва с публикуването на „Автобиография“, която се появява скоро след смъртта й.

Милиони читатели по света познават и обожават персонажите й, сред които Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, но през годините информацията за самата нея остава оскъдна. Агата започнала работа върху автобиографията си през април 1950 година и я завършила петнадесет години по-късно на 75-годишна възраст, считайки това за най-подходящия момент: „Просто няма какво повече да добавя относно живота ми“.

В последните десетилетия от живота си тя постига значителни успехи:

- Създаване на филм по романа „Убийство в Ориент експрес“;
- Огромната популярност на пиесата „Капан за мишки“, която дълго време е част от театралната сцена;
- Увеличаващите се продажби на книгите й в световен мащаб, водещи класациите в САЩ и Великобритания;
- Присъждането на титлата Дейм през 1971 година.

Тези признания само допълнително утвърдиха успеха й, който сама тя вижда като принадлежащ към миналото. През 1965 г., тя може с основание да напише: „Доволна съм. Направих това, което желаех в живота си“.

Макар че произведението е автобиографично, Агата Кристи умело избягва строгото хронологично подреждане. Очарованието му произтича от свободното течение на мислите й; прекъсвайки основния разказ с размисли върху странности у прислужниците или предимствата на старостта. Често прехвърля спомени между детството и настоящето чрез асоциации свързани със семейството си.

С многобройните забавни и проницателни наблюдения автобиографията лесно увлича читателя както нейният художествен труд. Агата ни кани в своя свят със загладеност и топлина – разказвайки истории от щастливото детство във Викторианска Англия до опитността като доброволка по време на двете световни войни, преминавайки през двамата й брака и раждането на дъщеря си Розалинд.

Не чувства необходимост да включи всякакви подробности; например прословутото изчезване остава почти незасегнато - въпреки наличието на намеци тук-там относно амнезията онова време означава много малко за нейнато преживяване: "Спомням само онова което пожелах". Взаимоотношениято с първия съпруг описано достойно акцентира повече върху приятните мигове отколкото негативното раздяла.

Почти половин век след кончината й агатистика продължава да бъде неизменна литературна фигура! Тя е най-продаваният автор някога след Библията и Шекспир – над 4 милиарда копия са отпечатани преведени наредено над стотина езика! Но собствено чувствала несигурност дали действително е писател: "Чувствам сякаш играя роля".

Феновете вероятно ще бъдат удивени да научат колко различни интереси има освен литература – била добра пианистка мечтайща за опера; изучила токсикология работейки в аптека; любителка усмихнати морски спортове... И както казвала самият автор : “Гордост бе притежаването автомобил."

Тази книга предлага уникален поглед към един необикновен живот - изпълнен радости а понякога страдания но винаги пропит оптимизъм! Творчеството вдъхновява нова оценка при собствените тревоги предоставяйќи мотивация живеяне активно: “Обичам живота!”