Милост за сянката

Първата поетична творба на Ваня Недева вече е налична.

Илюстрациите са дело на художника Иван Яхнаджиев, един от първите, които оценили стиховете на авторката. Съчетанието между поезия и графика вероятно ще бъде усетено и от читателската аудитория.

Екатерина Костова отбелязва:

„Тези стихотворения изразяват женското начало без маскировка или поза. Те не показват амазонска страст, а нежно, разбиращо и всеопрощаващо приемане. Вероятно затова в творбите на Ваня Недева най-често се срещат образи свързани с природата: ураган (“ураганът не е изцеление”), сняг (“както пада той – горещ и целебен…”), гарван (обърнете внимание – “великолепният гарван”), море (“коленича пред теб. Но ти ме изправяш. И плачеш в краката ми...“)

Ако в действителността тъмнината може да става още по-дълбока, то в поетичния свят на Ваня Недева светлината - подобно на болката - натрупва слоеве с всяко ново стихотворение. Колкото повече осветление има, толкова усилена е болката. В последното стихотворение, което носи името на цялата книга, лирическата героиня вече отсъства; остава само нейният призрак и светлината от посланието…“



Елин Рахнев споделя:

„Поезията не винаги трябва да разпуква облаците или да променя сезоните; понякога тя просто трябва да бъде искрена – напълно искрена до крайност. Искреността в книгата на Ваня Недева е изпълнена със стонове и шепоти, а сълзите имат ясни очертания. Предполагам, че около тази книга няма да има много читатели, но пък тя ще намери своите лични почитатели. Защото е написана не просто заради необходимостта от публикуване или представяне; тя идва от дълбочината на сърцето.“



Ваня Недева има дълга кариера като журналист – работила е за „Континент“, била е кореспондент за Пловдив към „Дневник“ и Агенция Крос. Тя също така e редактирала съдържание за БНТ и БНР и бе първата жена-водеща в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР."