Може ли да ме полюлееш

„Слязох по стълбите, като не пропуснах да се спусна по парапета, защото си спомнях, че така е много по-забавно. И voilà, застанах до Бога – толкова близо, както никога преди. Бях готова отново да повярвам в него. Нали все пак беше изключително внушителен и не може нещо с такъв размер да се появи на пътя ти без да му повярваш. Не каза нищо, когато го дръпнах за крачола. Само за миг протегна ръка и аз бързо се метнах на показалеца му. Постепенно и малко тромаво ме приближи до ухото си, докато другата му ръка продължаваше да прелива. Лявото коляно постоянно се напълваше, а дясното - изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? – прошепнах.“

(из „Може ли да ме полюлееш“)



Още от същия автор:

Книгата „Да се наричаш Сахара“ предлага разнообразие от нюанси и въпреки че поставя сложни въпроси пред читателя, той няма как да остане самотен след прочита ѝ. Тя не го потиска или манипулира; това е истинска литература с фин усет.

Силвия Томова