Спомени за бъдещето

Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който вече е достъпен за българските читатели, продължава да ни води през сложните улички на уникалната урбанистична метафизика. Той често се намира в границите между живото и неживото, в леко мрачната извивка на реалността, където хората и „нехората“ плетат заедно тъканта на съществуването – места познати от предишни преводи като „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). Разказите в това ново издание обаче притежават особена тежест. Те се развиват не само в градските полунощия, но също така и по военния фронт или граничните зони непосредствено преди смъртта. Историите служат като арена за трансформация, която постоянно присъства в прозата на Кржижановски: тя маневрира между шевовете на неговия експериментален реализъм, ненавязчивата философска дълбочина и висшия поетичен стил. Творчеството му представлява органичен фрагмент от пъзела на литературата от периода преди и между войните, свързвайки го с автори като По, Кафка, Шулц, Валзер и Борхес.

В произведенията на Кржижановски ясно личи постепенното отклонение от действителността и експерименталното навлизане в невидими области, които се оказват близки и особено "свои" за съвременния читател.

Иван П. Петров