Анатомия на илюзиите

„Анатомия на илюзиите“ е една от най-значимите книги, свързани с българския преход. През годините тя получи заслужено признание и се утвърди като един от най-продаваните и преиздавани романи в страната. Дванайсет години след първата си публикация, дебютният роман на Людмила Филипова излиза отново – обновен и допълнен.

Историята представя два отделни свята, които са разделени помежду си; два живота, които не могат да съществуват заедно; две съдби, които парадоксално са едновременно различни и сходни. Романът разглежда периода преди и след падането на комунизма в България, обозначавайки началото на прехода с контекста „преди и сега“.

Тази книга представлява дълбочинна анализa на съвременността, в която авторката разкрива реалностите зад две икономически системи - изградени върху мечти както истински, така и измамливи; за любовта, страстта и болката; за човешките амбиции и тайната зад успеха; за стремежите без моралните ограничения или сили, които ги движат или разрушават.

Какво става с желанията ни към щастие? Какво ни прави истински хора или просто мъртви души? Кои личности формираха настоящето ни и каква беше цената им?

„Анатомия на иллюзиите“ предлага отговори на тези въпроси чрез историята на Анна и Борис – двама млади хора навлизащи в света на зрялостта. Те преминават през множество мечти и разочарования по пътя към възрастността. Това е роман посветен както на силните характери, така και до слабостите у нас.

Според Любен Дилов-син: „Доказателството че дори най-бруталните тематики могат да бъдат поднесени със нежност идва именно от Людмила Филипова.“

Виктор Пасков добавя: „Този текст е искрен човешки разказ без натрапчиви внушения или излишности. Интелигентно споделена интуитивна визия позволяващa рисуване портрети сред житейската ирoния.“

Мартин Карбовски описва книгата като анимационен филм: познати детски образци потъват в модерни страхове. Той я вижда не само като произведение литература но также документално свидетелство за нашето настояще. Романът се явява биография във връзка с порастването където смъртта играе главната роля вместо червенокосо момиче.