Песни и поеми

Бърнс се утвърдил едновременно като един от основателите на новата шотландска лирика и като нейна класическа фигура. Неговото влияние гарантира, че интересът към този малко остарял диалект ще остане жив, а любителите на поезията в Лондон и Южна Англия ще го изучават. С него полидиалектизмът в английската поетична традиция най-накрая намира своето място.

Основната му мотивация за написването на стихотворения на скотиш е обичта му към фолклора. Творбите му са пронизани от народни мотиви; много от песните са предназначени да бъдат изпълнявани с определена популярна мелодия. Бърнс стои редом до гениалните анонимни шотландски фолклорни творци, представлявайки връхната точка на националния дух на Шотландия. Това не остава незабелязано дори от Гьоте, който отбелязва: „Древните песни на неговите предци все още звучаха в душата на народа… и високото им съвършенство бе въплътено в него…“

Името му придобива митичен статус — той е неизменна част от живота на всеки студент в Шотландия и символизира новото самосъзнание в страната. Когато селяните заминават за Щатите, Канада или Австралия, те вземат със себе си не само пръст от родното поле, но и сборника с творби на Бърнс. Творчеството му предизвиква силно възхищение из цяла Европа — стиховете му биват коментирани и анализирани от личности като Гьоте до Бенедето Кроче. Така Робърт Бърнс преминава границите на шотландската литература и става световно признат поет, принадлежащ както към Шотландия, така и към човечеството.
Владимир Свинтила