Лудост

Някои хора твърдят, че ако си прочел една книга на даден автор, е все едно да си се запознал с почти всичките му произведения. В тези думи има известна истина. След като завърших „Алкохол“, почувствах, че не искам да чета нищо друго от Калин, заради страх от разочарование. Но романът му „Лудост“ опроверга това мое ограничено мнение. Прочетох го в труден период и усетих каква сила притежават думите, когато са изразени искрено. Болезнената откритост и талант – така бих описал книгата при първото й четене. Но при по-внимателно разглеждане се забелязват самокритиката и унижението! Те оголват душата на читателя, тъй като показват колко свободен може да бъде човек, когато избере да остане верен на себе си. Когато реши сам да разбие стените на тайните, страховете и предразсъдъците между него и близките му. Много малко писатели биха споделили директно факта, че шефът на най-голямата психиатрична болница в България доктор Г., ги е поканил на обяд не само за разговори, но и за да провери дали не са полудели. Дори по-малко са онези, които биха разкрили дълбоките си чувства към бившата съпруга или настояща партньорка с фатална привлекателност - всичко това представено непринудено и открито по уникален начин. Вероятно причината е в това, че автори като Калин се появяват веднъж на три десетилетия или дори още по-рядко.

Един читател