Ориент Sexpress

Анри Кулев е известен като бащата на много златни яйца в областта на анимационното, документално и игрално кино, карикатурата и сатиричната рисунка. Но още по-известен (и за широките народни маси) го направиха авторските еротични рисунки, тиражирани под формата на злободневието. Поддържането на рисуваната еротична рубрика заставяше автора да бъде в постоянна интелектуална възбуда, за да интерпретира оригинално реалността. Но заедно с това да остава в сложна поза – на една ръка разстояние от натурализма и с единия крак в поезията. Анри Кулев доказа мъжествеността си, разоравайки най-универсалното поле. Най-(не)разбираемото и най-(не)проходимото за всички – миннотополе на сексуалността.

Всяка една от тези забавни рисунки притежава огромен интелектуален потенциал. Повечето от геговете могат да се развият до сериозна анимационна притча. Поредицата от рисунки, разгледани заедно, напомня режисьорската книга на особен,малко мрачен, демонстративно еротичен, но и кастриращ, уж смешен, но и смразяващ реалити-сериал. Авторът просто се оставя на вълната на времето. Остава верен на собствената си импулсивна реакция към предизвикателствата на живота и... рисува, рисува, рисува. Понякога се вдъхновява от календара, например коледните празници с похотливите белобради дядовци, или подхваща дълга сага с русалки по повод отпускарските крайморски похождения. Друг път се зарежда с инвенции от приказките, от литературата и албумите, от филмите, от историята...

Много е важно да уточним жанровата принадлежност на рисунките. Те със сигурност не са карикатури, макар че се публикуват във вестник. Карикатурата винаги има точен адрес, конкретен герой (било политическа личност, социален типаж, конкретна случка от публичното пространство) и формулира кристализирало послание. Най-често – отрицание чрез осмиване. Обратно, в своите (не)вестникарски рисунки Анри Кулев се гмурка под ватерлинията назлободневието. Подобно фреската „Страшният съд“ на Захарий Зограф в църквата на Рилския манастир, той се занимава не с повърхността на случките, а с чистилището на тайните ни помисли, с ада на греховните желания, еротичните изкушения и моралните крушения на (не)едно изгубено поколение. В тези рисунки авторът смело „изтипосва” и себе си, въплътен донякъде в повечето си безименни, но знакови лирически герои и най-вече в ролята на изтънчен воайор и обожател на женските прелести. По този начин, рисувайки, Анри Кулев премина през най-непреходния преход от най-новата ни история, приятно потопен в еротичен унес и творческа възбуда. Ту илюзорно потънал в дълбинните недра и потайности на родната народопсихология, ту лениво полазил като гущер на припек по омайните є възвишения и томителни заоблености...

Сега същите тези находчиво измислени и виртуозно нарисувани акварелни откровения получават своя нов шанс за живот. Този път те не са разтегнати във времето – по течението на вестника. Събрани са всички заедно. Буквално слети в общо, лъскаво и съблазняващо тяло – книжното тяло на авторския сборник „Ориент SEXпрес“. Тук те се сдобиват със собствена рамка – дом, с нова драматургия и нов контекст. Получават ансамблово, полифонично звучене, сластно усукани в ударна групова конфигурация.

Рисунките, събрани в „Ориент SEXпрес“, демонстрират виртузността на автора. Умелото овладяване на фигурите и тяхното разкатаване до всевъзможни и най-вече невъзможни дори за „Кама Сутра“ ракурси, изразителни деформации и ексцентрични общения с любвеобилната околна среда. (...)