Интервюта

„Човек трябва да бъде убеден в собствената си сила и енергия, да вярва, че може да обгърне целия свят с ръка и дори да пусне вода. Колкото по-дълго поддържа това лудо усещане, този оптимизъм и безкрайна вяра — толкова по-продължително ще запази себе си. Разбира се, животът шлифова ъглите ни, подобно на начина, по който речните камъни стават гладки; но колкото повече човек се бори с предизвикателствата на пътя си, толкова по-далеч стига.“

Йордан Радичков споделя своите мисли в „Интервюта“, специално издание с интересни разговори от началото на 60-те до средата на 90-те години. В тях той разказва за детството и семейството си, за фантастичните и почти нереални спомени от младостта си, както и за фолклора, театралното изкуство и литературата. Говори също така за българската душа и духа на родината.

„Нашият народ е дал имена на всяко дърво, трева или цвете; именували сме всяка горска поляна или птица – всички скали и могили са получили свои названия. По този начин показваме уважение към всеки кът от нашата земя; даването на име е като даването на име част от човешкото лице - очи или уши... Затова смятам че трябва да гледаме към земята си със същото внимание какъвто проявяваме към лицето – право в очите... И трябва внимаваме ако то започне да губи своята красота. Защото ако опетняваме природата около нас, всъщност ние унижаваме самите себе си.“